Начало » Народен театър „Иван Вазов“

Народен театър „Иван Вазов“

Вече повече от век Народният театър „Иван Вазов“ служи като храм на изкуството в България!

Първите основи на театъра са положени през 1904 година. Построен е от виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които са известни също така с множество други театрални сгради във Виена, Прага, Загреб, Братислава, Одеса и други европейски градове. Официално е открит на 3 януари 1907 година, а най – важният гост е бил самият княз Фердинанд I.
Една от най – емблематичните сгради в столицата! Фасадата е в неокласически стил с шест колони, които поддържат триъгълен фронтон, запълнен с орелефи по митологически сюжети. От двете страни се издигат кули, а централната игура е на древно римската богиня на зората, Аврора.

 

За съжаление през 1923 година избухва голям пожар който за кратко време изпепелява целия салон – въпреки самоотвержените опити на актьорите и публиката да го изгасят. Повторното изграждане на театъра става под ръководството на германския архитект Мартин Дюлфер, който оформя сегашния облик на сградата. Декорацията отвътре е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е автор на завесата на театъра с неугасващия Феникс.

 

 

 

 

 

 

 

Интересен факт е, че всички седалки в големия салон са с червена тапицерия, като само две от тях са жълти. Те са запазени по този начин в памет на двамата забележителни българи, свързани с театъра – Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, издал указа за създаването на театъра.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сградата се намира на улица „Дякон Игнатий“ 5 точно срещу парк „Градска градина“, който път е най – старият парк в столицата София.

Днес театърът продължава да е най – значимата и представителна българска театрална институция и разполага с три сцени и постоянна актьорска трупа, в която играят едни от най – добрите български актьори. Също така редовно се организират турове „зад кулисите“ за всички желаещи. Може да разгледате гримьорните на артистите, гардероба, сцените и репетиционните зали.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.